Почитаме Св. Паисий Хилендарски и празника на едноименния храм в старозагорския квартал „Зора“
На 19 юни Българската православна църква почита паметта на Преподобния Паисий Хилендарски. Наричан още Отец Паисий, той е български народен будител, духовник и светия, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец от Светия синод на Българската православна църква през 1962 година. Паметта му се отбелязва на 19 юни.
История славянобългарска“ с пълно заглавие „За българския народ, царе и светии и за всички български деяния и събития. Събра и нареди Паисий Йеромонах, който живееше в Света гора Атонска и беше дошъл там от Самоковската епархия в 1745 година. А събра тази история в 1762 година за полза на българския род“ (оригинално заглавие: Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ) съдържа главите:
Историческо събрание за българския народ
Тук внимавай читателю, ще кажем накратко за сръбските крале
Пак завършваме разказа за Константин Шишман
Събрано накратко колко знаменити били българските крале и царе
„О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш но своя език? Или българите не са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език…“
Наред с призива си за опазване на българския език и опознаване на българската история, Паисий оставя и един важен завет: „Преписвайте я и платете да ви я препишат”. Въпреки че при посещението си в „немската земя” е видял книгопечатането, Паисий иска „Историята” да бъде преписвана на ръка, защото според него такъв труд е гаранция за възпитаване на съмишленици. Историческата наука познава около 70 преписа на най-българската книга, но до нас реално са достигнали около 40. Освен многобройните преписи, Паисиевата история е издавана и в по-ново време. Когато България отбелязва 200-годишнината от появата на „История славяноболгарская”, на 26 юни 1962 година Светият Синод провъзгласява Паисий за български светец, като определя в своя календар 19 юни за ден в негова памет и прослава.
В старозагорския квартал „Зора“ като бял гълъб се извисява първият български храм, който носи името на Свети Паисий Хилендарски“. Първата му копка е направена на 17 август 1996 г. от тогавашния митрополит Панкратий. Същинското строителство започва пет години по-късно, а освещаването става на 19 юни 2008 година от митрополит Галактион. Проектът на църквата е дарение от арх. Ваня Тончева, а изографисването е дело на преподавателката във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ Ваня Сапунджиева. При освещаването на черквата настоятелството получава специален дар – 12 икони от населението на град Банско, където според легендата е роден отец Паисий. За сравнително краткото си съществуване храмът е получил като дарение три икони, които вярващите възприемат като лекуващи различни заболявания. Едната е „Събор на всичките свети отци“ и е дело на неизвестен зограф отпреди 160 години, а на другите две преди повече от век са изобразени Спасителят и Божията майка. Вторият престол на Божия дом е на Св. Спиридон Тримитунски Чудотворец. Тук се пази и негова оригинална пантофка, за която се разказва че върши чудеса.
Преди пет години към храма се изгради социална сграда с кухненски блок, където всяка неделя и по празниците се раздава безплатна храна на близо 100 социално слаби граждани. Тук се провежда неделно училище за деца и за възрастни, има логопедичен и компютърен кабинет, училище по пиано; православни психолози, лекари и юристи, дават безплатни съвети.
Поради факта, че все още сме в епидемиологична обстановка, тази година храмовият празник ще бъде отбелязан по-скромно. Службата ще бъде отслужена само от предстоятеля отец Йордан Карагеоргиев.
Утренята ще започне на 19 юни (петък) от 8:00 ч. В 9:00 ч. ще започне Светата божествена литургия. След това ще има благославяне на социалната кухня и раздаване на пакетирана храна.
Новата инициатива на църковното настоятелство е след края на м. юни, в голямата зала на Социалния център, да започнат прожекции на художествени и документални православни филми. Прожекциите ще бъдат след 17:30 ч. вероятно в ден сряда.
Тази инициатива се организира заедно с Младежкия православен център „Свето Благовещение“. Той е създаден към Митрополията с благословията на Старозагорския митрополит Киприан.
В Центъра сега участват десетина млади хора на ученическа и младежка възраст. „Идеята ни е първоначално да им помагаме във всички начинания докато укрепнат и сами поемат пътя си, уточни отец Йордан Карагеоргиев. – Една от проявите точно в деня на Свети Дух беше посещение на село Борущица, където небесен покровител на храма е Свети Дух. Освен че направихме храмов празник, проведохме и първия преход като база за еднодневни преходи. По време на преходите се четат жития на светиите, обсъждат се богословски и нравствени въпроси. Предстои среща с проф. Бенкова – ръководител на катедра „Социални дейности“ при Медицински факултет на Тракийски университет, за да се синхронизират делата на студентите и младежите от православния център“.
Ръководител на младежката православна структура е иподякон Ангел Ангелов. За Dolap.bg той съобщи, че Младежкият православен център „Свето Благовещение“ е създаден в края на миналата година. Първата инициатива е била посещение на Дома за възрастни хора на Старозагорските минерални бани. Освен със заявеното уважение и грижа те са доставили на старите хора радост и с подарените картички, календарчета и иконки. Заедно с Митрополит Киприан са гостували на Дом за деца лишени от родителска грижа и са подарили телевизор. По време на изолацията от коронавирус с лични средства за закупили хранителни продукти и заедно със дарения на дрехи и обувки са подпомогнали социално слаби хора от квартал „Зора“.
След края на този месец, с прекратяване на епидемиологичните ограничения, ще се активизира участието на студентите в социалните дейности на храма. Ще се пристъпи към приготвянето на храна и разнасянето й по домовете на неподвижно болни, самотни и стари хора, беседа с тях и обгрижването им. Още много са плануваните инициативи, които са на вниманието на младите православни християни.
Засега участниците в Младежкия православен център са около десетина, но има още толкова желаещи да се включат.
(Някои от снимките показват част от дейността на Центъра).
dolap.bg