Това е третата премиерна постановка на операта „Луд гидия“ на сцената на Старозагорската опера (1960 и 2000 г.)
Премиерата на операта „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев ще се състои на 6 март 2026 г. от 19.00 часа на сцената на Държавна опера - Стара Загора. Това е третата премиерна постановка на операта „Луд гидия“ на сцената на Старозагорската опера (1960 и 2000 г.) и първа тук – за режисьора Александър Мутафчийски. Диригент е Маестро Владимир Бошнаков, хореограф – Петя Вънева, хормайстори Младен Станев и Стефания Русева, концертмайстор Анна Иванова. Сценографията е на Иван Токаджиев, мултимедия Анна-Мария Токаджиева.
На пресконференция днес в Пресклуба на БТА в Стара Загора режисьорът Александър Мутафчийски и диригентът на „Луд гидия“ Владимир Бошнаков разказаха за процеса на създаване на спектакъла.
„В тази опера е кодиран генът на българина, в нея е моралът на Възраждането, защото за мен действието се развива в този исторически отрязък. Посланието е за Изкуството, което събужда хората за действие. И още – за тази етническа толерантност, с която българите сме известни. Радостен съм, че работя с толкова млади и толкова пеещи артисти, интуитивни към това, което се подава от режисьора и диригента. Те влагат много труд и много душа в този спектакъл, за да може той да стигне до публиката по най-добрия и най-чистия начин“ – каза режисьорът Александър Мутафчийски.
„Ако мога с едно изречение да определя посланието на операта „Луд гидия“ то е: Изкуството прави човека свободен. Именно това прави главният герой Илия – показва на хората начина да мислят свободно. В операта има ясни лайт теми: за любовта (Илия и Зорница), ориенталска (Осман бей) и др. За мен тази музикална драматургия на Парашкев Хаджиев е много интересна, като негов изследовател. Да, етническата толерантност я има и в музиката на „Луд гидия“ – откровено ориенталски танц (Кадията и двама пазванти) и танцът на Ансамбъл „Загоре“ в една линия…Винаги се стремя да популяризирам творчеството на българските композитори – и като диригент, и като ръководител сега. Поставял съм и други две опери на Парашкев Хаджиев. Сега е много интересно, защото „Луд гидия“ е опера от „детството“ на един композитор, когото познавам първо от творчеството му от зрелостта“ – разказа Владимир Бошнаков, диригент на „Луд гидия“ и директор на Държавна опера - Стара Загора.
В пресконференцията участва и Мартин Петков, хореограф на Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“, който сподели, че хореографията в постановката е колективно дело на артисти от ансамбъла. „Да, драматургичният характер на „Луд гидия“ е свързан с българския фолклор. Нашите танци максимално се доближават до българския фолклор в автентичния му вид. Танците са от Тракия и от Северна България, защото действието се развива в едно Добруджанско село. Музиката беше предизвикателство за нас, въпреки че класическите инструменти не са ни чужди, но ние се справихме и ще зарадваме публиката“ – каза хореографът на „Загоре“.
В премиерния спектакъл на 6 март в ролята на Радан, чорбаджия е Ивайло Джуров, Раданица, негова жена - Тереза Бракалова, Зорница, дъщеря на Радан - Таня Лазарова, Илия (Луд гидия), ратай; любим на Зорница - Николай Моцов, Мечо, ратай; приятел на Илия - Теодор Петков, Куна, ратайкиня; любима на Мечо - Елена Петрова, Поп Матей - Мартин Димитриевски, Бей Осман - Валери Турманов, Кадия - Марин Русинов, първи чорбаджия - Костадин Якшев, втори чорбаджия - Любомир Петков, тъпанджия - Милен Денев. Участват още оркестър, хор на Държавна опера-Стара Загора, Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“.
„Луд гидия“ в Стара Загора през годините:
„Премиерата на новосъздадената творба е дело на „асовете” на операта: главния диригент Асен Найденов, главния режисьор Драган Кърджиев, художника Мариана Попова и хореографа Иван Тодоров. В София на 15 ноем. 1959 г., само десет и половина месеци откак Парашкев Хаджиев се е заловил с оперното либрето, предложено от Иван Генов по мотиви, заимствани от Пенчо Славейковата поема „Луд гидия”. Вдъхновението на композитора се е развихрило, драматургичното развитие на музиката съответства на драматургията на либретото. Безспорен е националният колорит на музиката. Да, критиците имат забележки към либретото, но скоро „Луд гидия” ще бъде наречена „класическа българска творба”, ще бъде сравнявана с „Продадена невеста”, ще се радва на интерес от много театри, включително в чужбина, а най-добрите съдници на всяка творба са публиката и времето.
Старозагорската опера е първият театър извън столицата, представил „Луд гидия”. Премиерата е около година след софийската, на 8 дек. 1960 г. В Стара Загора над постановката работят главният диригент Любен Пинтев, режисьорът Георги Петров, художник Петър Русков, хормайстор Иван Димов и гост-хореографът от София Иван Тодоров. Постижението на старозагорци е окачествено като несъмнено положителна проява в развитието на театъра. Постановката се играе два поредни сезона съответно с 33 и 11 представления.
На 8 април 1962 се състои 40-тото представяне на „Луд гидия” от старозагорци. Особен, тържествен спектакъл, в присъствие на самия композитор и множество официални гости. Илия е сред коронните роли на Миньо Минев. Янка Вазова е Зорница, а вече е позната и като Калина от междувременно появилата се комична опера на същия автор „Имало едно време”. Тя е разликата спрямо премиерния състав. И диригента – този път е Тодор Стойков. Причината за тържеството обаче не е в четиридесетото представяне на „Луд гидия”. Поводът е 3000-ния спектакъл в летописа на Старозагорската опера. Помощник-режисьорът Никола Драганов, участвал преди като хорист още от 1926/1927, си е водил записки за всяка премиера, за всяко представление, за гастролите. Той е обявил 3000-ния спектакъл, той е подготвил кратко слово за Радио Стара Загора, съобщение за местния вестник, негова е идеята за тържественото му отбелязване.
Старозагорското решение на „Луд гидия” е представено и в София на Третия национален преглед на оперните театри, на 30 юни 1962 г. Това е и последният спектакъл на тази постановка.
Втората постановка на „Луд гидия” фигурира в афиша на театъра също 2 сезона, но броят представления е в пъти по-малък, въпреки старанието и отдадеността на целия творчески екип…“ Гл. ас. д-р Ема Жунич