Празнуваме Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден. Тази година празникът се пада на 4 април.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).
Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, когото Иисус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието, Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър).
Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие. На този ден се изпълнява обичаят лазаруване, в който участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица.