С „Ръце за даване“ Йордан Пеев обогати новия поетичен свят на Града на поетите

Написано на 14/11/2022
dolap.bg


С „Ръце за даване“ Йордан Пеев обогати новия поетичен свят на Града на поетите

 

На 11 ноември 2022 г. в салона на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора поетът Йордан Пеев представи новата си стихосбирка „Ръце за даване“. За поредната поетическа изповед на Пеев говори доайенът на старозагорските поети Таньо Клисуров – председател на Дружеството на писателите, който е и редактор на книгата.Той оцени изданието като „много силна стихосбирка“. Художник на корицата е Валентин Дончевски.

Стихосбирката „Ръце за даване“ има четири цикъла:“Оловни думи“, „Пенснето на слепеца“, „Крадци на вяра“ и „Сърце на заем“. В сят се съдържат малко над 70 стихотворения.

Ръцете…“ на Пеев дават копнеж, надежда, опит да се види светът по-влюбен, по-красив. В същото време свалят розовите очила и дават истини, такива каквито са: животът, тази чудесна бъркотия, в която живеем и която объркваме още повече; дават посоки и истини за тях; прозрения -особено в първите два цикъла… Много от стихотворенията от тези цикли, не са за четене преди лягане. Краят на стихосбирката е наситена с много стихове за любов. Любовта, такава каквато е и такава, без която не можем. Любовта окуражава, кара ни да излитаме, после вкарва в ниското, смачква ни от тъга по нея…

Ръце за даване всъщност са криле, – споделя авторът.- Винаги ръце, които дават са всъщност криле към този, който получава. Това е като да те посочи гълъб, да протегне към тебе криле. Всъщност, когато ръцете дават, човек се превръща в птица от породата на летящите хора на великия Валери Петров. „Ръце за даване“ е бягство от материалния свят, в който все повече затъваме. Опит да провокирам читателя към онова, което го прави повече Човек, извън безсмисленото шляене между предмети и материално задоволяване“.

Буквално през последната седмица на Йордан Пеев излязоха още две книги: Това е третият му роман „Аквариум за китове“(първият е „Пощальонът“, а вторият – „Плашилото“ и една пиеса „Костилки от ягоди“.

Аквариум за китове пиша повече от седем години“, сподели Йордан Пеев.- За съжаление разболях се от Ковид и се наситих на толкова смърт по време на пандемията, загуба на любими хора…Реших, че няма за кога да отлагам, тъй като времето не е безкрайно обещание и внезапно може да не ми стигне да разкажа тази история.

Редактор на книгата е Пламен Анакиев, за нея той казва:“Можем да говорим дълго. Текстът е вълнуващ, на много места просълзяващ, трогателно романтичен, брутално сантиментален. Не мога като редактор да определя какъв литературен вид е този роман. Колебая се между следните жанрове: дали това е кинематографичен или драматургичен роман , дали пък не е романизован сценарий на пиеса или някакъв хибрид между тези жанрове..“

Аквариум за китове“ е история за 14 годишно момче, което е твърде младо, за да умре на 14 години, но прекалено болно , за да живее дълго. Това, което предстоеше да му се случи, не беше леко, а огромна тежест за неговите детски рамене. Но момчето беше твърде озарено, за да се залъгва, че всичко, което го очаква ще го подмине. Той беше посочен от Бог! И въпреки жестоката съдба да боледува от прогресивна мускулна дистрофия, при която мускулите се разпадат, това 14-годишно дете -юноша успява да изпълни най-голямата си мечта – да пътува и в края на романа, да стане най-известният човек на света.

Попадайки в една реанимационна стая, където от време на време го водят за изследвания и наблюдения, когато се влоши, попада на различни хора с тежки увреждания – бизнесмен, рокер, отношенията между персонала – сестри, лекари, санитари…И това момче, което постоянно живее в дом за сираци, изоставено от младите си родители, попада в реанимацията между съдби на хора, всъщност се оказва ключ към всеки един от тях и съдбата му“. Корицата на романа е дело на художника Светлин Стоев. Това е скулптура на риба с два сърпа.

Костилки от ягоди“ е пиеса в стихове и проза. Корицата е от покойния Злати Златев. Пиесата разказва за младо семейство с две деца, което решава да оставят децата на бабите и да заминат в Англия да берат ягоди. Ягодите там са красиви на вид , но като ги ядеш далече от родината, сякаш са с костилки, едва ги преглъщаш за разлика от нашите малки, но дъхави. Историята проследява емигрантските перипетии. Има и втора сюжетна линия – небесна, която разказва за техните далечни прародители, които ги гледат отгоре…Единственият начин на прадядото Илю войвода е да стига до тях чрез сънищата… Двете сюжетни линии се умесват в истории за реално и нереално, за небесно и земно, за бъдеще и минало.

Йордан Пеев има вече 8 стихосбирки, 3 романа и няколко пиеси. Всички те могат да бъдат закупени в неговото кафене „Арт Джордани“ ул. „Хаджи Димитър Асенов“ 128.

Росица Ранчева

dolap.bg