Стратегическа визия за развитието на електроенергийния сектор в България за периода от 2023 до 2053 г. залага използването на местните ресурси от лигнитни въглища до 2030 г. с постепенното им намаляване и пълно спиране до 2038 г. Документът е одобрен на заседание на Министерския съвет. Според служебното правителство на Гълъб Донев това ще запази енергийната и националната сигурност.

Документът за нова енергийна стратегия на България залага на няколко основни приоритета в развитието на сектора. На първо място България следва да остане лидер в производството и износа на електроенергия в региона. Защитата на националната и енергийната сигурност, както и устойчивото използване на местните енергийни ресурси също са сред основните приоритети в документа. Реализирането на предвидените в стратегията политики и проекти трябва да съдейства за постигане на европейските цели за декарбонизация и повишаване на енергийната ефективност. Сред заложените основни приоритети в документа е и осъществяването на справедлив преход към декарбонизация на засегнатите региони, както и защитата от енергийна бедност.

Стратегическият документ определя, че четири нови ядрени реактора трябва да бъдат изградени, за да заместят мощностите, подлежащи на извеждане от експлоатация. Два от тях се очаква да бъдат разположени на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, а още два – на тази в Белене. Новата енергийна стратегия се фокусира и върху развитието на проекти за възобновяеми енергийни източници – както фотоволтаични и вятърни мощности, така и водни електроцентрали. По отношение на геотермалната енергия, основният извод е, че тя може да бъде пълноценно използвана главно за отопление.

Ключов елемент в бъдещото развитие на сектора е производството на водород, от което се очаква да намали и замени зависимостта на България от внос на природен газ. В този аспект държавата ще разчита на бързото възобновяване на работата на помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) „Чаира“, както и осигуряването на ресурс за изграждане на подземна ПАВЕЦ. Модернизацията на близо 2000 км електропреносна мрежа и съпътстващата я инфраструктура, която е заложена в стратегията, ще съдейства за осигуряването на достатъчен капацитет за присъединяване и пренос, така че България да запази лидерската си роля в региона.

Прогнозната стойност за реализация на всички проекти, включени в новата енергийна стратегия, възлиза на около 46 млрд. евро.

С днешното си решение Министерският съвет задължи министъра на енергетиката да представи приетата стратегическа визия в Народното събрание.

  www.infoz.bg