На 9 ноември /четвъртък/ в 19.00 часа на сцената на Държавна опера-Стара Загора „отваря врати” „Фантастичното магазинче” – премиерен спектакъл от деца за деца на Детско-юношеската студия за опера и балет с участието на солисти на Държавна опера-Стара Загора. Известната поетеса Мария Донева написа текста за сценичната адаптация. Режисурата е на Жасмина Чолакова, ръководител на студията. Хореографията и пластиката са на Ивелина Николова, Богдана Сергеева, Калин Любенов – ръководители на Балетната школа към студията. Вокален педагог е Инна Андреева. В спектакъла  танцовите изпълнения са по музиката на Джоакино Росини и Оторино Респиги от балета „Фантастичното дюкянче”. Сценографията е на Салваторе Руссо.

 Разговаряме с Мария Донева, какво ще видим на сцената.

Каква е историята във „Фантастичното магазинче“?

Балетът „Фантастичното дюкянче“ е създаден преди 104 години от композиторите Росини и Респиги и е игран безброй пъти по световните сцени. Музиката е изключително популярна и всеки от нас познава някои откъси, вероятно без да подозира част от кое произведение са те.

Оригиналната история е съвсем семпла – има един магазин за играчки, в който куклите правят нещо като танцов парад, едни след други, пред неколцина купувачи. Малко преди финала купувачите избират две кукли, но едната трябва да отиде у едно семейство, а другата – у друго. През нощта куклите оживяват, решават да се опълчат и на сутринта пропъждат купувачите от магазина.
Прекрасна музика, фантастични танци, красота и феерия, обаче мотивацията на героите малко нещо се губи, завръзката е чак на финала.
А като знаем, че този балет ще бъде поставен от деца, и то толкова талантливи, че сред тях има не само танцьори, но и певци и артисти, с ръководителите на детската школа решихме да направим разказа по-ясен, като включим разказвач.
И аз прекроих цялата история, като вмъкнах някои нови герои и измислих причина всеки от тях да прави точно това, което прави. В същото време трябваше да се запази цялата музика, последователността на появяванията на куклите, и да бъде празнично и красиво.
Балетът трябваше да се превърне в оперета или мюзикъл.
И историята се промени ето така… Да ви я разкажа ли? Няма пък, елате да гледате!
Ще ви представя само основните конфликти.
В един прелестен магазин в сърцето на Париж Майсторът прави най-прекрасните кукли… но не иска да ги продаде на никого. Хазяинът е недоволен, защото не получава никакъв наем, а има нужда от пари. Купувачите искат да купят кукли, за да ги подарят на децата си. Децата искат кукли, защото… защото са деца. Куклите копнеят някой да ги купи, за да ги обича и да им се радва. Но пък някои от тях се боят, че може да попаднат в ръцете на лоши деца. Две от куклите са влюбени и ако се разделят, никога повече няма да могат да оживяват. Чиракът иска да запази работата си и да помогне на всички. Но как би могъл, след като желанията им се толкова противоречиви?

Кои са добрите герои, кои са лошите?

Няма лоши герои. Всички имат добри и разумни желания, но както често се случва и в истинския живот, няма как и вълкът да е сит, и агнето цяло.

Какво беше твоето вдъхновение, когато работи по стиховете?

Да намеря начин и вълкът, и агнето да останат доволни, за радост на публиката. И да напиша текст, който да даде солидна основа за работа на трупата, да има известна дълбочина във всеки от образите, да има и смешни, и тъжни, и романтични, и образователни и възпитателни моменти, съвсем деликатно, разбира се. От музиката, която не е композирана за пеене, да извлека мотиви, от които да станат песни (станаха 8!) И докато безброй пъти гледах записа от спектакъла на Държавна опера Стара Загора от преди няколко години, дни наред по много часове, произведението все повече ми харесваше и се изпълвах с мечти колко хубаво ще бъде и колко красиви и сладки ще бъдат децата от оперно-балетно-музикално-театралната школа.

Какво е посланието на историята?

Надявам се историята да се чете ясно и да внушава идеи, в които вярвам с цялото си сърце. Че когато човек работи майсторски, всеотдайно и вдъхновено, в работата си той влага и част от своята душа. Че тези, които се обичат, не трябва да се разделят. Че когато имаме силно желание за нещо, трябва да се вслушваме в другите, да умеем да чакаме, да бъдем търпеливи. Че трябва да се доверяваме. Че не всичко се купува с пари. Че има красота и щастие за всички.

 

Намерихме един

вълшебен магазин

в сърцето на Париж.

Ела със нас и виж!

Със повод или без,

не се срамувай, влез,

и кукла избери,

подарък намери.

Те пеят с хубав глас,

танцуват весел танц,

и всяка има чар,

в единствен екземпляр.

 

Изгрее ли луна,

започне ли нощта,

в притихналия свят

щом хората заспят,

се случват чудеса,

предмети те не са,

а истински деца

със влюбени сърца.

Създадени така

от майсторска ръка,

те още чакат там

да ги откриеш сам.

 

В предутринния здрач

сънуват купувач,

да вземе точно тях

и със игри и смях

да си намерят дом,

и са щастливи щом

ги избере дете,

обикват го и те.

Вълшебно място знам.

Ела със мене там.

В дюкянчето-мечта

царува обичта.

dolap.bg