От драмата към смеха на 22 и 23 октомври - „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“ обединяват в една вечер трагедията и комедията, самотата и човешката суета, духовното и земнотo
Държавна опера-Стара Загора представя на 22 и 23 октомври от 19.00 часа двете едноактни опери на Джакомо Пучини – „Сестра Анжелика“ и „Джани Скики“. Публиката ще се срещне в една вечер с две произведения, които изглеждат като пълни противоположности, но именно в тях се разкрива невероятният диапазон на Пучини – от интимната трагедия до саркастичната комедия.
Премиерата на „Сестра Анжелика“
„Сестра Анжелика“ е опера за една жена, която има само един час, за да преживее целия си живот. Режисьорът Стефанос Коронеос изгражда спектакъла върху границата между реалност, спомен и видение. Анжелика остава в своето легло – единствената неподвижна точка в свят, в който всичко останало се появява и изчезва като спомен. Сестрите, манастирските ритуали, лелята и детето, от което тя е била принудена да се откаже, се връщат като образи от един свят, който постепенно се размива.
Така последните минути от живота на героинята се разгръщат като връщане към миналото. Черно-белият сценичен свят постепенно заличава границата между реалността, спомена и последното видение на Анжелика.
Постановката на „Сестра Анжелика“ е новата премиера на Старозагорската опера. Режисьор е Стефанос Коронеос, диригент – Стефано Теани. Асистент-диригент е Виктор Крумов, хормайстори – Младен Станев и Стефания Русева, асистент-режисьор – Луиза Тотева.
Мария Йелич и Ная Андуиза Розерман ще бъдат в ролята на Сестра Анжелика, Даниела Дякова (Принцесата, нейна леля), Бенедета Орси (Игуменката), Добринка Койнова (Наставницата), Клаудия Галло (Сестра Дженовиефа), Яница Нешева (Сестра Осмина), Емилия Джурова (Сестра Долчина), Даниела Нинева, Ивон Иванова (Сестра милосърдна). Участват още Сарай Диаз, Назлъ Оя Сюмер, Нели Петкова, Елена Петрова, Нина Димитрова, Мериам Шамс, хор и оркестър на Държавна опера – Стара Загора.
Творческият екип
Стефанос Коронеос – режисьор
Гръцки оперен режисьор, баритон и артистичен директор, Стефанос Коронеос има повече от 25 години международна кариера като певец, преди да се насочи към режисурата. Архитектурното му образование и интересът му към светлината, пространството и визуалния разказ са важна част от неговия режисьорски почерк. Работил е по оперни проекти в Европа и САЩ, а сред професионалните му ангажименти е и работата му с Metropolitan Opera в Ню Йорк.
Стефано Теани – диригент
Италиански диригент, пианист и композитор от Лука, Стефано Теани изгражда професионалния си път в самото сърце на оперния театър – като корепетитор, диригент и музикален ръководител. През 2016 г. е избран от Рикардо Мути за участие в неговата Italian Opera Academy. Работи с оперни и симфонични състави в Италия и Европа, като съчетава задълбочената си работа с певците с интереса си към съвременната музика.
„Джани Скики“ – смехът като сурова диагноза
И тогава завесата се вдига отново – но този път върху един свят, в който няма място за сантименталност.
„Джани Скики“ е Пучини в неговата най-иронична, остра и хапливо комична форма. Смъртта на богатия Буозо Донати събира около леглото му роднини, за които скръбта е последната грижа. Всички чакат само едно – да разберат какво ще наследят.
Точно тук започва режисьорският свят на Михал Знаниецки.
„Джани Скики“ – един от необикновените спектакли на Старозагорската опера
„Джани Скики“ на световно признатия полски режисьор Михал Знаниецки е сред спектаклите, които оставят следа в богатата история на Старозагорската опера. Премиерата му се състоя на 21 ноември 2024 г. в рамките на 54-ия Фестивал на оперното и балетното изкуство, където операта беше представена заедно с първата опера на Пучини – операта-балет „Самодивите“ („Le Villi“). Още тогава този диптих се открои като амбициозен и визуално силен проект. А „Джани Скики“ показа в пълна степен режисьорския почерк на Михал Знаниецки – размах, фантазия, чувство за гротеска и способност да превръща класическата опера в жив, съвременен театър.
Знаниецки не разглежда комедията само като поредица от смешни ситуации. В неговия прочит зад смеха стои една доста по-дълбока тема – какво се случва с човека, когато желанието за притежание вземе връх над всичко останало. Роднините на Буозо Донати не са само комични персонажи. Те са преувеличени, понякога абсурдни, но и болезнено разпознаваеми образи на човешката корист, завист и ненаситност.
Тази идея получава изключително силен визуален образ в сценографията на Луиджи Сколио. Огромната кръгла дупка в стената се превръща в своеобразна лупа, през която зрителят надниква в дома на Буозо Донати – но и в света на неговите наследници. Зад тази „лупа“ се разкрива натрупаното имущество, което след смъртта на богатия роднина се превръща в обект на настървена битка.
Сценичната картина на Сколио не е само красива рамка на спектакъла. Тя разказва заедно с музиката и режисурата. Пространството постепенно се превръща в територия на човешката корист, а самата му архитектура подсилва усещането, че зрителят надниква в един комичен, но разпознаваем свят на човешките слабости.
Знаниецки превръща сценографската среда в активна част от театралното действие. Движението, персонажите, гротеската и темпото се подчиняват на една обща сценична логика, в която всичко е преувеличено – но нищо не е случайно. Именно това прави спектакъла толкова запомнящ се. В смеха постепенно се появява онова неловко разпознаване на самия себе си.
На 22 и 23 октомври „Джани Скики“ ще оживее под палката на маестро Владимир Бошнаков. Хормайстори са Младен Станев и Стефания Русева, костюмите са на Ана Рамос Агуайо, хореография и пластика – Силвия Томова, асистент-диригент – Виктор Крумов, асистент-режисьор – Пламен Асенов.
В ролята на Джани Скики за първи път на старозагорска сцена ще се изяви италианският баритон с международна кариера Никола Дзикарди. Никенджи Пакурар ще бъде Лаурета, Стоян Буюклиев ще бъде в ролята на Ринучо, Тереза Бракалова (Дзита), Ивайло Йовчев (Герардо), Клаудия Галло (Нела). Участват още Теодор Петков, Мартин Димитриевски, Антонио Уот, Мелинда Хейтер, Костадин Якшев, Марин Русинов, оркестър и хор на Държавна опера – Стара Загора.
При Коронеос Пучини ни отвежда навътре – към спомените, болката и последните видения на една съкрушена жена. При Знаниецки ни поставя сред човешката суета и желанието за притежание – и ни кара да се смеем, докато разпознаваме самите себе си.
Две постановки, създадени в различно време, но свързани помежду си от една сила – способността на операта да бъде едновременно дълбоко човешка, визуално въздействаща и съвременна. Пучини напомня, че между плача и смеха има само една завеса.
Източник: Държавна опера Стара Загора